Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 383
ХуЛитери: 1
Всичко: 384

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКум
раздел: Еротика
автор: mila_nejna

Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкуствена "роднинска" връзка.

Дана се чудеше на акъла си - за какво и беше изобщо да сключва граждански брак, не можеше ли да съжителстват като другите хора? И защо било редно да се спазват традициите? Линията на кумовете трябвало да се спазва, да бе, да, дрън-дрън. Ако не беше послушала роднините си, сега връзката с непоносимия за нея Николай щеше да е избегната. Да, ама не - явно всички хора покрай сватбените приготовления оглупяват, и тя в това число. Когато отидоха да канят Николай за кум, можеше спокойно да заяви, че не го познава. Изобщо.

Старите им кумове имаха два сина, по традиция по-големият от тях поемаше щафетата и така Николай с тогавашната си приятелка приеха "честта" да кумуват на младото семейство Дана и Стоян. Кумата си видяха един единствен път - на сватбата. След това изчезна, сякаш в небитието, все едно никога не я е имало, и престанаха дори да питат за нея, ако не заради друго, то поне от неудобство. Разбира се, че при начина на живот на Николай това си беше в реда на нещата - непрекъснатите купони, запоите до сутринта, постоянно прилепените към него мацки, които се подлъгваха по красивата му външност и се оказваха ненужен товар на следващата сутрин... Беше по-млад от Дана, и по-голям от Стоян, и може би заради това, Стоян се обръщаше към него с уважителното "куме", докато Дана изобщо не се съобразяваше и го наричаше просто Нико. Не само, че нямаше никакво уважение към него, а и присъствието му я дразнеше, вбесяваше, и Дана често си признаваше, че ако не го види никога повече, изобщо няма да й липсва. Първия път, когато Нико им гостува със Стоян пиха до 5 часа сутринта. Дана място не можеше да си намери от яд, но статута й на млада булка не й позволяваше да изпъди още тогава кума си. Но с течение на годините Дана придоби онова самочувствие, разгърна властния си, нетърпящ противоречие характер, и всяко гостуване на Нико завършваше трагично. Вярна на правилата, които стриктно спазваше, гостите трябваше да ядат и пият най-много до полунощ, а след това добросъвестно да си тръгнат. Или да легнат покорно и кротко, и с това да се приключи запоят. Нямаше значение кои са, откъде са и т. н. Дана беше отлична домакиня, прекрасна готвачка, умееше да посрещне както подобава, но... тежко му на този, който не се съобразеше с тънкия намек, че е време да си ходи. От тънък, намекът ставаше по-дебел, и ако откровеното приканване да си тръгват не се приемеше, то се разразяваше неописуем скандал, в който досадниците биваха най-позорно изгонени. На два пъти при гостуването на Нико, Дана беше яхала метлата, като последния път просто не издържа на ехидния, овчи поглед на компанията, с който я гледаха, събра покривката с всичко по нея - чаши, чинии, ядене и пиене, както и оставените на нея мобилни телефони на гостите и я метна вбесена през терасата. Няма да си тръгнат ли? Взимаха стълбите по три надолу, забързани да съберат останките от скъпоценните си телефончета. Оттогава Нико не беше стъпвал в дома й, а Дана беше доволна от този факт. От време на време чуваха слухове за него, че е в Англия, после, че се е върнал и установил в София, но на Дана честно казано не и пукаше къде е - важното беше да не й се мярка пред погледа и да не я дразни с присъствието си.

Когато се сблъска с него в магазина, улисана в предколедните покупки, щеше да припадне. Не можеше да го разбере - на него му беше ясно, че Дана не го понася, и въпреки това се радваше винаги да я види. Лицето му засия, хвана ръката й и дълго я разпитва как са и какво правят. Беше толкова мил и любезен всеки път, че Дана място не можеше да си намери от неудобство, припомняйки си как го е пъдила. Поговориха няколко минути, Нико й каза, че се е прибрал само за празниците, а тя с облекчение си отдъхна - добре, че беше сама, а не със Стоян... Не й мърдаше поредния запой... Раздели се неловко с него, като се стараеше да не спомене нито дума за това да се видят - искаше да прекара празничните дни спокойно, без ексцесии и нерви...

На втория ден след Коледа в късния следобед, сякаш дявола беше чул молитвите й. Докато Дана се излежаваше и дремеше доволно пред телевизора, телефонът на мъжа й звънна.

- Кумът се обажда! Айде ставай, поканих го да се видим!

Най-лошите кошмари на Дана се сбъдваха. Сега щяха пак да заседнат до сутринта и щяха да разрушат крехкото нервно равновесие и мечтите на Дана за спокойни празнични дни. Какво да се прави... Дана се изправи с явно неудоволствие е започна да подрежда масата. "Дано си е взел поука от предишния път и да си тръгне рано"- мислеше си Дана, но вътрешно някак си се настройваше за противното...

Нико пристигна след минути, сякаш бе чакал пред вратата. В ръцете му се мъдреха бутилки червено вино, ракия и уиски, които Дана стрелна неодобрително. Настани го на отрупаната маса, увери се, че имат всичко и отказа да седне с тях - щеше да убие няколко часа приготвяйки вечерята и сърфирайки между другото в интернет. Не можеше да понася приповдигнатите просташки мъжки разговори между двамата. През отворените врати дочуваше разговорите им - мъжът й както винаги се шегуваше кога кумът ще доведе най-сетне кума, кога ще тропнат хорце и на неговата сватба. Нико пък се увличаше в безкрайни обяснения и хвалби какви красавици е покорил и колко безсмислена институция е брака. Когато вечерята стана готова Дана я поднесе - поне щяха да хапнат - още не бяха стигнали до втора фаза, когато само щяха да пият и да се "уважават"... Дана отдавна познаваше погледа, когато сервираше на гостите - мъжете я гледаха с някаква сълзлива преданост и признателност, като кучета, които бяха благодарни на стопанката си за храната и ласките й... Не можеше да понася този поглед, все едно й казваха "Как е възможно да си толкова добра и грижовна, като те знаем каква злобна вещица си?" Понякога й беше забавно, знаеше, че ги е страх от нея, че повечето нощем я сънуват облечена в черни кожени дрехи и камшик в ръката, а сега, вместо студената и тиранична кучка, виждаха красива жена с добро сърце, каквато всъщност и беше...

Телефонът на Нико звънеше през половин час, явно поредната му приятелка упорстваше нетърпеливо да го види. Обещанията "След половин час, в десет часа, в единадесет" и т. н. се проточваха във времето, ставаше полунощ, а те се прегръщаха и "уважаваха" без ни най-малко намерение да се разделят. Дана им намекна веднъж, два пъти, три... но намеците й останаха незабелязани от двамата разчувствани мъже, вдигна лека шумотевица, но неудобството, което изпитваше от предния път не й позволи да вдигне скандал, както тя си знаеше. А и сълзливия поглед на Нико, който й припомни, че в близките месеци, а може би години няма да се видят я възпираше да се развихри. Стоеше и ги увещаваше - или да тръгват, или да постели на Нико и да си лягат. Мъжът й беше пред алкохолен припадък след изпитите колосални количества алкохол, а и Нико не й се виждаше в състояние да си тръгне, въпреки кратките проблясъци на разум в погледа му, които забелязваше когато я погледнеше. Постели леглото за гости и го поведе. Той не се противи - или наистина осъзнаваше, че не е в състояние да си тръгне, или беше разбрал, че е безсмислено да упорства срещу нея. По същия начин "со кротце, со благо" сложи да спи и неадекватния си мъж, който захърка моментално, а тя се зае с почистване на масата и пораженията от пиянската им вечер. Когато и последната чиния беше измита Дана се запъти към спалнята. Легна си, но изведнъж се сети - телефонът й бе останал в стаята на Нико. Стана и се запъти натам - щеше да го вземе и да провери дали всичко е в ред с гостенина им. Влезе и започна опипом да търси телефона по масичката, когато неочаквано в тъмното Нико я хвана за ръката.

- Ела... - прошепна той.

- Всичко е наред... Спи... Забравих си телефона...

- Ела - настоя той, галейки ръката й. Дана приседна до него на леглото.

- Нико, заспивай! Взимам си телефона и изчезвам, спокойно...

- Не искам... да изчезваш... Ела при мен! Не съм пиян, не си го и помисляй! - не спираше да шепне Нико, а ръцете му галеха нейните, стигаха до рамената и се спускаха обратно надолу, много бавно и нежно. Дана се замисли за момент... ръцете му бяха толкова ласкави и нежни, а усещането по кожата й я караше да тръпне от удоволствие... Мъжът й спеше безпаметно, Нико я притегляше по-близо и по-близо до себе си, докато навдигайки се към нея не заглуши и последните й протести със задъханите си, нежни целувки. Придърпа я и я положи до себе си в леглото, устните му не спираха да я целуват, ръцете му, меки и топли се заравяха в косата й, галеха нежната й кожа под ефирната нощница, взривяваха у нея усещания, на които тя не предполагаше, че е способна точно с него... Когато усети как дланите му обхващат едрите й гърди, а секунди след тях и устните му засмукаха зърната им Дана едва сдържаше стоновете си, ръцете му не преставаха да галят нежно всяка част от тялото й и да изпепеляват и най-малката останала част от съмненията и притесненията й... Ако тя имаше желание в момента, то бе само едно - да се отдаде нацяло и напълно на този така красив и нежен мъж, на нейният кум... Тялото й се извиваше страстно в ритъма на неговото, а слабините й горяха най-сетне да усетят онази мощна коравина, която той притискаше в нея... Ръцете му се плъзнаха между бедрата й, стигайки до влажната им сърцевина, приведе се и устните му се впиха в нея... Дана се задъхваше, сърцето й биеше като камбана, от взрива на усещанията си не виждаше, не чуваше и не възприемаше нищо друго - светът за нея се състоеше само в нежните, деликатни и пропити със страст докосвания и целувки на Нико... Разтваряйки бедрата й още по-широко и навдигайки се, бавно проникна в нея. Сякаш в един миг звездите от небето се скупчиха и в тържествуваща заря се изсипваха зад стиснатите в мрака очи на Дана... Светът около тях се люлееше, гърчеше, извиваше, в плен на тяхното удоволствие и следвайки бесния, сладостен ритъм на вплетените им тела... Когато Дана усети първите вълни на връхлитащият я оргазъм, сключи крака около него толкова силно, че Нико не можа да се измъкне... кулминацията му настъпи секунди след нейната и подвластен на страстно стенещата и вкопчена в него жена той се изля в нея, диво и необуздано като придошъл поток...

Лежаха дълго, изтощени и удовлетворени, прегърнати в мрака. Нико продължаваше да гали и целува развълнуваната Дана, докато не заспа, легнал на гърдите й... Тя също се унасяше, удоволствието, което беше изпитала разливаше сладко задоволство по всяка част от тялото й, но... трябваше... с усилие на волята си наложи да стане. Премести спящия Нико и се измъкна без да го събуди, отиде в спалнята и легна до спящия безпаметно Стоян.

На сутринта се събуди първа, направи кафе и палачинки за закуска на двамата си мъже. Събуди ги и им сервира.

- Кой знае кога ще се видим пак... Дана... извинявай, ако има нещо... дано снощи не съм се изложил много... - Нико извинително я гледаше, и пак с онзи покорен и предан поглед, като кученце, благодарно на стопанката си...

- Когато и да е, Нико... но винаги си добре дошъл... - Дана нежно погали ръцете му на тръгване...


Публикувано от hixxtam на 12.01.2008 @ 17:53:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   mila_nejna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 19:30:55 часа

добави твой текст
"Кум" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кум
от ina_ivanova на 12.01.2008 @ 17:57:46
(Профил | Изпрати бележка)
Миличка ;), беше ми драго да си припомня за този кум ;)!
Поздрав!

  • Re: Кум от Mila_Nejna на 24.01.2008 @ 08:00:32