автор: Ljastoviza

Погледите ни се кръстосаха в мига, когато той натикваше сандвича под сцепения хастар вехтото си яке.
Присви очи и ме изгледа – премаляло от глад животно, усетих, че е готов да се метне отгоре ми, ако гъкна. В магазинчето бе тихо. Мъж със застинала по устните усмивка разглеждаше пред стелажа с периодиката тлъсто списание с голите силиконови красавици, възрастна дама му хвърляше убийствени погледи, сякаш се канеше да го удуши с презрение, присвиваше устни и ровеше край него вестниците, като да търси нещо, което никога нямаше да открие. Младеж, погълнат от музиката на ай-под-а си, се поклащаше, понесен в ритмичните въртопи на недостъпния за околните нотен транс, докато слага в кошницата консерви. Касиерката смяташе покупката на поредния клиент.
Застинах. За пръв път виждах крадец. Вторачих се в сбръчканото му лице и го загледах изпитателно.
„Какво правиш?” – попитаха очите ми.
„Трай си! Гладен съм, а тук има толкова много за ядене!” – отвърнаха неговите.
„Но ти крадеш!” – засвятках с поглед аз.
„Взех само един сандвич. А тук стоките са застраховани. Моля те, не ме издавай! Гладен съм!” – сякаш каза мъжът, докато вдига ципа на якето. Огледа се, впери очи в моите и се запъти към изхода:
– Извинете, госпожо, лошо ли ви е? - сепна ме гласът на възрастната дама, на която, явно, бях препречила пътя.
„Благодаря ти!”-съживиха ме на излизане две живнали очи.
- О, не! Прощавайте, бях се замислила за нещо… – смотолевих учтиво, грабнах кутия с бонбони и спрях пред касата.
- Три евро, ако обичате! – с мелодичен глас изрече касиерката.
Подадох монетите.
- Госпожо, неправилно сте ме разбрала: три евро, а не пет!
„ От шести коловоз потегля влакът за…” – издрънка безучастно високоговорителят.
- Задръжте рестото, изпускам влака! извиках и хукнах.