автор: snejen_bor

Умори се да подклажда огъня .То какви ли дърва и съчки хвърляше ....то влажни , то мокри ,то сухи.......не гори ,не гори ....само тлее,бълва лютиво сълзящ пушек и всеки миг ще угасне.
Знаците ,които го подсказваха бяха много ,но тя не желаеше да ги разгадава ,носеше се по течението ,наслаждаваше се на мига.Оскъдните обаждания ,деловия тон ,прозиращ в есемесите ....искаше да и подскаже нещо .Нямаше я вече горещата тръпка ,сякаш нещо бе умряло и нищо не бе в състояние да го съживи.Беше ангажимент от стоте неща ,които трябваше да свърши _оплаквателно бюро ,истривалка.
А наоколо животът кипеше .Пред родилния дом млад и нетърпелив татко чакаше изгората си .Двама се целуваха отсреща .Мъж ползваше жена си за бастун .Различни любови _парадокси и.....все по двама.
Сама е отдавна .На вратата сигнализираше табелка с мигаща лампичка ,че е семейна ,но дефакто си беше сама .....само съществуваше.От далече наблюдаваше кипежа на чуждия живот,не можеше да се включи в динамиката му........центрофугата му щеше да я изхвърли.......за това трябват двама. В крайна сметка всеки си живее сам ,сам с мечтите и стремленията си ,които накрая се превръщат в застинал ,вперен взор.
Но къде е магията ,къде е разковничето ? Та тя търсеше съвсем обикновена любов......с ръката на рамото ,с топлата дума ,със згряващата усмивка ,с неочакваните изненадващи жестове......с доверието .Къде ти такава любов в това забързано време .Толкова ли много искаше тя от другия?..........Не се получаваше Нямаше време за този лукс.
Веднъж я попитах дали ще я търси.
Не ,уморих се ....и тежко въздъхна.Не искам вече някои да ме притежава ида ме взема за гара на която влакът има само престой..
Любовта в днешно време загуби романтиката и очарованието си .........не не бързам да констатирам .Просто аз не я намерих.А толкова път извървях.......Къде ли се крие?Тя тъжно поклати глава.Падах,препъвах се ,но наранена се изправях и продължавах да се взирам в мъгливото сияние с надежда .Търсех я........
Ето я отново ..... бляскаво зашеметяващао красива ,сияеща със загадъчната усмивка на Мона Лиза ,гола,блазнено подкупваща ,огнено изпепеляваща .Ще улови ли някой в мрежата си ?Сигурно,животът продължава.