автор: 5kolio

Ловеч - гара Гроб
---------------------
Във сънищата ти прииждам
Нощем
Като прозрачно-матова
Стихия
А през деня говоря
Ти
Наум
Безмълвно...
Някак
Прекрачвам твойте мисли
Посрещаш ме като
Надежда
Тънкостенна
И ме изпращаш
Във плътно-призрачна
Мъгла
Сред множество
Обречени светулки
Поглъщам ведрото небе
Дълбоко
Със гърдите жадни
И плувам вечер
Точно в 7
По следите
На първичната
Луна
Илюзиите
Хич
Не подценявам,
А с възприятията,
Недовиждайки,
Играя си
Напук като с
Обезсолен памук
През пъстри хвърчила
Ще черпя раните
От плачещите отношения
С омиротворителна
Агония безблатна
Награда за действителен
Момент,
Излъчен в многозначния
Ефир
На жалка сцена
Филтрирам поведението
На две безутешни
Тела,
Свързани с
Невидим мост
Фугирам безпризорно
Смачкани картини
Надзъртам през
Ушето на
Иглата,
За да пресътворя
Идилия в мечта...
В мечтаната идилия
Фигурирам безпристрастно

Трополя по жилките
На есенни листа
Росата стича се
Като последна
Капка
Кръв
В калта
Преди смъртта
В космическия гроб
Ще се прегърнем
Преди
Прегърбено-приличната
Поличба ...