автор: etanolii_spiritonov

Ходих скору до градо,
съм дуволен, немам думи.
Купих си ново кулило -
кумплектофка с зимни гуми.

Днес минах горду през мигданя
тъй малку да са пуизперча,
а после седнах сас компаня
ваф хоримага да пучерпа.

Пинахме малку греяна рикия,
а после сгреяхме и вино,
и в приказки и залисия
деня така си и утмина.

Гледам, дукату сме пили
сняг натрупал ду кулени,
даже зело ч`са стъмнилу -
са не вижда ич прид мени.

Са ухилих ду ушите,
мене ту не ще ма стресне -
скьорска маска за очите,
фара в тъмнуту си светнах.

Метнах са на кулилото,
през мигданя бързу минах,
са пунесох през силото
кат същинска снегурина.

По главната си беши идиалну
но като свърнах аз към къщи
и ма връхлитя фаталну
там стихията могъща.

Какту бях засилен яко,
все тъй ухилен ду ушити,
са буфнах кат турпедо няк`во
ваф пряспа чак ду към гърдити.

Изфръкнах грациозну кат паве
напраих цукахара с чупка
и гмурнах са ваф бялуто муре,
изчезнах кат лалугер в дупка.

След туй кат ут снега са пръкнах,
и глей ти чудо на чудесата -
как тъй точну там префръкнак,
чи бях у къщи пред вратата.

Прибрах са тъй благополучно,
на печката са грея и рикийка пия.
Късмет извадих, тъй са случи,
а кулилото... утре ше гу диря.