"Тя струна бе под моите милувки.
И плач, и смях безумен беше тя.
Живееше тя само от целувки,
от песни и от мирисни цветя."
         К. Христов
Не обичаше сама да разпъва себе си. Не обичаше да измъчва главата си с хиляди въпроси относно бъдещето си. То определено беше неясно и тъмно, така че не виждаше смисъл да прави планове и после да сърба супата от болезненост и неосъщественост на предполагаемото. Това беше реакцията й да се защити и предпази от болката. Живееше живот подреден в определен смисъл и разпилян в друг смисъл Подреден беше, защото имаше дом, работа и успешна кариера. Никога не говореше за детето което беше изгубила при раждането. Чувстваше се празна...Тунелът на живота в нея крещеше, а времето отминаваше и не спираше, за да почака закъснението й.
Разпилян, защото нямаше съпруг и деца като повечето жени около себе си. Имаше женен любовник, който беше добър и нежен и още един мъж- другия, който изпепеляваше сънищата й . Тя тънеше в пустиня от съмнения и страсти по двама толкова различни и толкова приличащи си мъже. Различни, защото единия искаше, но даваше.
Другия властваше и контролираше изпълнен с обещания и сладости от дълбините на ада. Единия беше ревнив чувстваше го- то струеше от порите му, а другия властваше и черпеше от нея живот. Тя се оприличаваше на пеперуда уловена в двойна мрежа. Изпитваше желание да избяга, но същевременно й харесваше да бъде с тези двама мъже, които преобърнаха представите й за самата нея си. Ето защо реши да не съпоставя нещата, а просто да следва течението. Времето щеше да покаже най- добре какво и е нужно, защото само времето е реката по която плуваш и не можеш да контролираш или да спреш. Така тя се остави да бъде победена от пагубните чувства към тези двама покорили я мъже, които я караха да потъва в окени от забрава и луда страст.
Тялото й жадуваше другия. Искаше го неистиво и дори изпитваше режеща болка в корема щом помислеше за него. Краката й се подкосяваха при мисълта за този странен мъж забулен в тайнственост и толкова я превръщащ в пепел на роза...
Тя искаше тялото му и се престраши да отиде в тайнствената квартира. Облече се семпло, но въпреки това изглеждаше като богиня. Тя не съзнаваше собствената си красота и сексапил, който излъчваше дори облечена неглиже. Този път остави косите си тежко да падат по раменете й. Дори червило не сложи. Просто облече бялото си бельо и първото което попадна пред погледа й. Дънки и блуза в бяло. Обу отдавна забравените маратонки и тръгна към дълбините на ада или рая кой знае?!
И тя не можеше да си отговори. Или не искаше. Почти набегом влетя в стария вход. Не взе асансьора още изпитваше парещ спомен от първата им внезапна и луда среща там под дъжда...и после страста в асансьора.
Застана пред вратата. Понечи да почука, но спря и ръката й увисна във въздуха. В този миг вратата се отвори и той я погледна с пронизващите си очи. Усмихна се доволно.
-Видях те, когато влезе във входа бях на прозореца. Ела!- и протегна ръката си към нея.
Този път не остъпи назад просто му подаде ръка и влезе в бялата стая. Ухаеше на цветя.
Той се обърна към нея. Очите му опипваха всеки сантиметър от нея. Облечена тя се чувстваше гола. Той я притегли властно към себе си. Целуна я, за да усети вкусът й. После повдигна бялата блузка. Изхлузи я през раменете й и тя остана по сутиен. Бавно разкопча копчето на дънките. Свелече ги по бедрата й. Тя ги прескочи.
- Цялата си в бяло. Толкова си хубава.
Гледаше жената пред себе си и приличаше на омагьосан. Като в сън разкопча ризата си и свлече панталоните всичко беше излишно. Искаше да я притисне към кожата си и да я почувства. Пристъпи към нея хищно и алчно и я притегли към голото си тяло. Тя просто се разтрепери от електрически ток, който прониза цялото й същество.Той усети трепета и разкопча сутиена. После с ръка бръкна в белите гащички и погали хълмчето й и с пръст влезе в нея. Тя въздъхна. Той галеше влудяващо най- скътаните местенца в нея. Харесваше да бъде покорявана, а той го правеше господарски и властно, като цар робинята си. Дръпна гащичките и те се разкъсаха на две. Паднаха като пречупено бяло крилце. Останаха голи и тръпнещи един за друг.
-Ти си моя!- така каза той.
После я повали на леглото и притисна китките й със сила към него. С едната си ръка ги стискаше, а с другата докосваше влажните и алчни устни, които го зовяха. Той ги разтвори с ръка и прониза безпощадно тялото на жената. Стоновете им се сляха като крясък на отлитащи лебеди...или като песен на влюбени лебеди.
Той ритмично обладаваше желаното тяло. Тя се извиваше достигайки върховете на удоволствието и дори не направи опит да освободи китките си. Остави се той да властва над нея и когато настъпи момента да изсипе семето си той го изля върху корема й. Върховния екстаз и удоволствието което изпитваха беше сравнимо само с райски звук и шепот на ангелски криле. После отпусна тялото си до нейното. Тя беше притихнала. Той погали корема й и се извърна, за да целуне топлите, сочни устни. Дълго лежаха така. Потънали в мълчаливо съзерцание на тишината изпълнена с уханието на морните им тела и магията на принадлежност и отдаденост.
Мълчаха, а ноща тържествено разпростираше воала на мрака над огромния свят.
Беше красива нощ от онези, които се помнят докато си жив. Дори и след това...
б.а. следва Телата / нощ двадесет и втора /