След прочита на "Отредено" от Латинка Златна
Нощта приюти изгубената ми душа.
Измъчена,
раздирана от крясъка на тишината,
бленува тя за стръкче светлина.
Нощта мълчи,
нехае, че умира с утрото.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|