Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 0
Всичко: 424

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтая виж ти....
раздел: Есета, пътеписи
автор: triler

Днес ми е хубаво.М-м-м , да ! И слънчево ! Въпреки мъглата . И мистично . Въпреки реалността . Красиво ! Напук на болката .

Я виж ти!
Днес ми е хубаво.М-м-м , да ! И слънчево ! Въпреки мъглата . И мистично . Въпреки реалността . Красиво ! Напук на болката .
Пее ми се ! Въпреки че не мога.
И запявам .
Боже , майчице мила , аз ли го изкарах тоя глас ?
Хайде де!!!
Прочиствам гърлото си , кашлям около 2 минути и …пак пробвам
!!!!?????!!!!
Смея се!
И си мисля : „ Ето ти сега доказателство , че нещата , дори и „невъзможните” винаги се получават , когато си щастлив и в мир със себе си”
И не се притеснявай , че това ще свърши…защото трябва да усетиш и нацелиш момента , в който да разтвориш устни и да дадеш воля на звуците .


„Ами , аз , мишле – малко не разбирам” – казваш ти и постепенно увеличаваш разстоянието помежду ни.
Мълча! И те гледам…как заспиваш.
Взирам се в затворените ти клепачи и търся отговорите на неизречените въпроси . Гадая по движението на очите ти .
Чета по дъха през разтворените ти устни .
Попивам трептенето на миглите ти .
И ….. те обичам !
Ех , такава каша ми е в главата , че нямам думи . И все си мисля за онова голямо светло кълбо , дето постоянно го сънувам . Едно такова – огромно , огнено , оранжево-червено , магнитно , поглъщащо…
Затварям очи с мисълта да го срещна отново – и тази нощ . И теб в него.



Я виж ти!
Събудих се и пак се опитах – да пея.
Не се получи.
Разбрах! Кафето ! Да , първо кафето…
И пак се усмихвам…..
Защото кафето е с теб.


Публикувано от aurora на 09.01.2008 @ 15:47:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   triler

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 17860
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"я виж ти...." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.