автор: milcho

"Който не почука на сърцето,
напразно ще чука на вратата".
Лорка

Произнасям те,
Нощем тогава когато
Изгреят във мрака звездите!
Когато луната
във клоните спи
и листата покриват очите.
Аз се чувствам,
тогава, като ден прероден
и любов и музика в тон
като луд час, в луд хроноден,
мъртви отмерват... “варон”.

Твоето име пак сричам,
изричам,
в тъмната нощ ми звучи,
че обичам...
Песен и спомен, далечен...
летен бял мой звездопад,
есенен дъжд и предтеча!

Дали ще обичам, както тогава?
не не искам да питам сърцето.
то няма вина,
аз съм само жена,
и във мен още пее детето!
И ако е писано друга любов,
Също такава спокойна и чиста
Да ме срещне пак със същия зов ...
(тогава няма вече да чакам )
Аз със ръце сама ще те разлистя!

08.01.2008 22:01 ЕЕТ София.

ПП. Марта, днес съм Лорка. Зелен, Зелено Зелено!
Бях ти обещал нещо и едва сега смогнах.
Не е точен превод. Това съм Аз`Лорка ...за теб.
Понеже видях, че го обичаш. Аз също.
Има паметник в Мадрид, на Санта Ана Плаца.
Бедни ми бедни Лорка!
(е разбира се има и други преводи по-точни на това стихо,
но това съм аз`Лорка, нали?)

http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1466

SI MIS MANOS PUDIERAN DESHOJAR

от Федерико Гарсия Лорка

Yo pronuncio tu nombre
en las noches oscuras,
cuando vienen los astros
a beber en la luna
y duermen los ramajes
de las frondas ocultas.
Y yo me siento hueco
de pasión y de música.
Loco reloj que canta
muertas horas antiguas.

Yo pronuncio tu nombre,
en esta noche oscura,
y tu nombre me suena
más lejano que nunca.
Más lejano que todas las estrellas
y más doliente que la mansa lluvia.

¿Te querré como entonces
alguna vez? ¿Qué culpa
tiene mi corazón?
Si la niebla se esfuma,
¿qué otra pasión me espera?
¿Será tranquila y pura?
¡¡Si mis dedos pudieran
deshojar a la luna!!