автор: azur

Не се събуждай в болка
от думи неизречени
погълнали душевност тиха
пътища по мъките обречени .

Не се събуждай в погледа ми мрачен
в аромата на изсъхнали цветя
окови сиви във воал прозрачен
пожънали съдбата ни в деня .

Не се събуждай в сънищата мои
виновно вплела две ръце
задръж ме с невидими окови
вдъхни живот в моето лице.

Не се събуждай ...