автор: traveller

Любов една,
дошла сред дъжд от думи
понесени на чувствата от вятъра
въртяхме се с виелици безумни
в стихията и шеметно се мятахме
и все по малко ставаше дъжда
а все по силен, носеше ни вятъра
така със теб достигнахме върха
и странно сухи бяхме в непознатото
но после неусетно заваля
а вятъра започна да утихва
решихме, че е временно това
и даже че е хубаво решихме
но доста време мина и сега
сме мокри като в някаква измама
сгрешихме просто с теб и ето на
дъждът е тук, а вятъра го няма