автор: dobilz

Ние с него сме странна любов.
Аз в края на лятото,
Той – в началото.
Предчуствие и спомен за зной посредата на пътя.
Не ми е случаен.
Той е онова доказателство,
че може без думи и без имена,
без зклинания и вечно “обичам те”,
без пясъчни кули и без знамена,
просто – две горещи сърца помежду ни.
Той е живото доказателство, че може така,
да разтвяряш душата си в някого за няколко мига,
да потъваш във бездна,
да летиш в синева
там, където очите не стигат.
Той е празник, подарък и цветна дъга,
лунен танц,херувим с опашка на дявол,
Аз съм лудото вино взривило кръвта,
дъх и разум отнело и мъж го направило.
Ние с него сме странна и стара любов.
Минават години и някога спомен ще станем.
Но сме доказателство за това,
че може без болка и рани.