автор: traveller

Камелия беше обикновено момиче. Работеше като секретарка в офиса на голяма логистична фирма и въпреки голямото натоварване през деня, намираше време да надникне в чата и да размени по няколко думи с познатите си. Не можеше да следи внимателно диалога, но нямаше как да не забележе човека с ник* carnaval. В
началото не му обърна внимание, не и беше познат, а нямаше време да чете всичко. После попадна на негов отговор към един от познатите и и се зачете. Направи и впечатление майсторския стил и чистотата на израза. Не разбираше много от литература, но я изненада приятно на фона на традиционно грубоватите и недодялани писания в чата. Каза си, че през обедната почивка ще се върне назад и ще прочете всичко. Беше и станало интересно. После пак потъна в работа и забрави за него. На обяд отказа поканата на колегите си да отскочат до близкия ресторант като се оправда, че иска да напише няколко лични писма на свои познати. Взе си сандвич от автомата на първия етаж и се върна пред компютъра. Отвори с нетърпение на чата и се върна няколко страници назад. Зачете набързо само диалозите на carnaval с останалите. Не беше се излъгала. Пишеше стилно и с добре обмислени изрази. Точно в целта. Дали беше мъж? Нямаше особено значение, но все пак и беше любопитно. Изпита желание да напише нещо за да привлече вниманието му към себе си, но някак не вървеше да се вмъкне в разговора без да премине през традиционните встъпления. Замисли се и написа съвсем неангажиращо (беше с ник NimFa):
- Ох, много работа днес, нямам време едно здрасти да напиша - съпроводено с усмивка.
Изчака да и отговорят някои от познатите и реши да пише на MartiX - беше някакъв компютърен спец, работеше в София и си пускаха по - солени шегички с него.
NimFa: - Как си MartiX, гледам доста си початил днес. Да не би шефовете да са на някой "семинар" по планините?
Зачака нетърпеливо и се загледа разсеяно в съобщенията на няколко от другите участници. Ставаше дума за някаква закъсала кола...Не и се връщаше назад. Улови се, че мисли за carnaval. Искаше и се да я заговори той, някак не смееше да направи първата крачка. Отдавна не беше попадала на интересен събеседник и идеята за ново запознанство с интелигентен и стойностен човек я привличаше. Реши, че ще изчака. Отговорът на MartiX се появи на екрана:
MartiX: - Охооо, варненската красавица, как сме? Имаше малко реформи наоколо, и използвах възможността да разбера някоя и друга клюка. Ама след малко май ще започваме отново, няма как. Ти къде се губиш?
Камелия се усмихна неволно на това "варненска красавица". Беше симпатична, с късо подстригана черна коса и леко издължени тъмни очи, които тя подчертаваше с умело нанесен лек грим. Беше хубава, да, все още. Не беше навършила 26, а вече бе успяла да се разведе. Като се замислеше за миналото и бившия си съпруг, я налягаха пак старите спомени и тягостни мисли. Връзката им бе продължила повече от седем години, последните 4 като съпрузи. Спомни си как постепенно изгарящите страсти на любовта преминаха в монотонно и безцветно съвместно съжителство. Той все по-често избираше да е навън с приятели, а тя все по-малко изпитваше огорчение от това. Просто бяха охладнели един към друг и решиха, че е най-добре да се разделят. Бяха достатъчно умни за да видят неизменният край. Предпочетоха да го избегнат и да останат добри приятели. Все още се виждаха и вечеряха заедно често, а тя му звънеше когато имаше нужда да сподели с някого. Разтърси машинално глава, сякаш за да изтърси от себе си спомените, и натисна бутона за презареждане на страницата. С изненада видя, че carnaval и беше писал:
carnaval: - NimFa, значи си от Варна? Харесвам този град,но доста отдавна не съм го посещавал. Прочетох по-долу, че работиш, а от там ли си?
Камелия се усмихна доволна. Беше успяла да завърже разговор. Не се замисли, че от всички участници в чата той (вече беше сигурна, че е той, а не тя. Нещо в нея и подсказваше, че отсреща стои мъж) беше се обърнал именно към нея, и то само след едно нейно изказване. Женската интуиция не беше я излъгала. Но тя нямаше как да и подскаже, че беше на път да се превърне в поредната му ...

Скици, скици...човекът с ник carnaval се облегна назад на изтъркания диван. Малката варненска кучка щеше сама да падне в капана му. Знаеше го, предчувстваше го. Всички падаха. Самодоволни подобия на човеци, мислещи се за по-висши от него, полуангела, дарения, белязания...Устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка. Протегна се лениво в задушната стая, отново изпълнена с кълбета цигарен дим, и се наведе отново над клавиатурата. Трябваше да отскочи до магазина за цигари. И да помисли. Само да запише наученото. Нямаше да го забрави, но все пак, за по сигурно. Отвори файла с име NimFa и зачете отначало:
"NimFa - от Варна, около 25 годишна, разведена, без деца. Работи в западна фирма. През деня пише рядко, в повечето вечери е сама пред компютъра си вкъщи. Рядко говори с непознати. Затворена, може би травмирана от скорошната раздяла. Хубава ?! "Замисли се и реши да изкопира съобщението на MartiX. Всъщност само част от него. Допълни:
"MartiX: - Охооо, варненската красавица, как сме? ... Ти къде се губиш?" и добави датата : "21.02.2005 - първи контакт, ник carnaval"
Записа файла и доволен излезе в коридора. Полетялата след него миризма на цигари и застоял въздух му напомни да се върне и да отвори прозореца. Навлече изтърканото си кожено яке и излезе.