автор: alida

Затварям очите си.
дочувам нежния звук.
Усещам любовта на вятъра.
Аз отново съм тук.

-Здравей мой град на младостта.
- Как си ?
Завърнах се в кътчето на радостта.

...Колко бледолилава е още водата.
И небето е също лилаво.
И площадът лилав е в тъмата.
В тях оглеждам се като в огледало.

Колко сладка е болката в сърцето.
Тук най-милите си мигове съм изживяла.
Тук се завръщам където всичко с любов съм изкопняла.

Приятели и минало - всичко е истина.
Било е някога преди.
И е останало в мислите строго пазено винаги.

Пак отварям очи и всичко е бледолилаво.
И площада, небето, реката.
Вятърът нежно пак шепти и ме гали.
А ти Свищов си същия както преди
- вечният град на младостта и съдбата.