автор: cold_eyes

Удавих се.
Не чувствах да съм мъртва.
Но всяка моя клетка
замълча.
Изтръпнала,
потъвах надълбоко
във тъжна
сиво-синкава мъгла.
Не чувах нищо.
Всички звуци цякаш
се сливаха
в космична тишина.
На глътки пиех
лепкава носталгия-
невикана,нечакана
дошла.
И всяка моя фибра
стана струна
осъдена безсмъртно да мълчи.

Удавих се.
В безкрайното пространство
на синьото
във твоите очи.