автор: pastirka

Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално!

А другото, със лъскавичка козина,
охранено, дори с каишка нова.
То не нарече помияра грозен,
нали това е думичка за сноби.

Заведе го на мястото си скрито -
преситено, там бе зарило кокал.
А помиярът вгледа се в очите
и го дари със погледа си топъл.