автор: sradev

Най-сетне нашите юнаци достигнаха до кулата на магьосника. Той медитираше в точката на Неш в Доу Джонс.

- Добър ден! аз съм Паридай от фирмата "Паридай и Паридай", а това е Хаймана.
- Вие не бяхте ли от рода Мана?
- Да, дядо ми беше Мана, но баща ми добави една "хай" за благозвучие. Баба ми казваше, че търсила, тъърсила и намерила Мана. Така и си го взела.
- Е, и какво ви води насам?
- Какъв магьосник си, щом не можеш да познаеш?
- Всички магии съм ги депозирал във Вечна Банка. Там растат.
- Във Вечна Банка?,- учуди се Паридай, та тя е на загуба.
- Каква загуба? Тя е на стабилен процент - 4 планка годишно. С гаранция свише. Не може да фалира.
- Разбира се, че не може да фалира. Цялата Вселена е на червено - разширява се с 7,2 планка. Разликата я прибира банката.
- Не, бе мойте 4 са над стандартната инфлация на пространството.
- Ти си загубен. Припомняш ми сметките на Юда - 30 сребърника в банка, постоянен процент, прогресивна лихва, в чисто злато плащане, пълна гаранция.... И какво? Вместо сега да има планина злато по-голяма от слънцето има 5 пиксела. И сметката му излезна на крива тангенсоидална - вместо любов с вдовицата - секс с брат й за 3 минути. Пропи се от мъка, направи борчове и някъде се попиля. Хайде да отидем до банката да изтеглиш тоя прочут "Чук на Вампири"
- Ама аз скъпо го продавам.
- Добре плащаме двойно, като за комплект.

С неохота Магьосника изостави медитацията си над кривата Доу Джонс и се потътриха към банката.
- Моля изтеглете ми от влога един чук на вампирки.
- Ето, това е с процентите, а това е без процентите.
- Ама това е чаша за лимонада!
- Сметката е точна, така излиза.
- И какво да правя с тая чаша?
- Пиещите лимонада са повече от пиещите кръв. Давате им чашата - пият, не им давате чашата - не пият. Виж каква силна магия стана.

"Хайде да излизаме" - Хаимана и Паридай потътриха старият и не толкова велик вече Магьосник. Пред банката започнаха да го утешават.
- Недей плачи, овреме изтеглихме влога. Щото догодина можеше да бъде само сламка за лимонада. Ето, плащаме ти като за две чаши, тъкмо стига за чаша вино. Ама не го слагай в банка, че догодина ще е оцет. Е, чашата не ни върши работа, но дума сме дали. Родът Мана понякога държи на думата си, а родът Паридай понякога плаща. Ето ти и чудото - двете понякога се срещнаха.

- Но как така се е случило, магията не е злато, че да се изтърка, изплакваше си на глас мъката Магьосника.
- Ех и ти, започна да го поучава Хаймана. Аз ли трябва да те уча, че магията е трепет, тръпка и едни прихваща, а други - не. Защо? Ами хваща ги когато резонират на тая тръпка. Но всичко расте, дори Вселената и цените. И това, което е било трепет за малкото не е трепет за по-голямото. А и магията не е вечна - сложил си я във Вечна Банка и тя прибира като провизия вечността. И това, което си сложил претърпява метаморфози. Ето, сложи твойте 4 до нормалните 7,2 планка инфлация и получаваш набъбване на пространството със 11,2. И едната сила дърпа струната на материята, а другата сила стиска материята и от това тя се разпуква. И като се пукне желязото то става на трески. Дървени. Един колега на баща ми вложи нова каруца в банката, а след година получи цяла купа сено. Верно, два пъти по-голяма от каруцата, ама сено. То щото беше на 5 планка. Ама банката я съдиха, защото ползувала истински метър, а не еталонен.

Оставиха Магьосника да си рецитира планките над чашата с вино и продължиха по пътя си.
- Ама ти много от магия разбираш, - учуди се Паридай.
- Само това, което е свързано с каруцата. Истинският каруцар чувства всеки планк в нея, вслушва се в ритъма на сърцето й, всекие неин трепет, мисли за нея, хвали я, гали я, утешава я по пътя, държи здраво кормилото, показва й лекият път, заболи ли я и него го боли, козметики й купува, най-фина храна, най-меки обувки,....