автор: ra4e-ton

Беше нощ, а ти дълбоко спеше.
Аз, разбира се, овцете преброявах.
В стаята с една от тях в устата
приземи се дракон с мисия мъглява.

Нямах време куфара да стягам.
Драконовите очи нетърпеливо
канеха за полет към безкрая...
(А овцата беше нужното гориво.)

И преди часовникът да мигне,
от света - реалистично сив - изчезнах.
Яздих дракон в шантава енигма
по създадена за нас посока звездна.

Той показа ми (по тайнствен начин)
път към себе си и ключ за световете.
Дом фантазен, люлка за сираче,
там и Принцът малък си говори с цвете...

Феите с криле от идеали
в дрипавите ми мечти откриха нови.
Дъжд светулков заваля - запали
във очите и косите ми огньове.

Бялата орисница нарече
силно в себе си да вярвам и да мога
дракони да яздя всяка вечер,
не по-рядко и Пегаса, Еднорога...

С най-различни фентъзи герои
бяхме истински, далеч от суетите.
Четката, боите бяха мои,
всичко друго - дар от Бога и творците.

Но на хоризонта заревото
наметало нощно лакомо ядеше.
Тихо, боса, върнах се в леглото...
А това се случи, докато ти спеше.