Казват, вчера че поетите
все си пишат за морето,
други за небето,
трети за гората.
Аз пък ще възпея
шопската салата.
Краставички и домати
с олио поляти,
малко сирене и лук.
Нещо май че липсва тук?
От солчица има нужда.
Чубрица? Неее, тук е чужда.
А, за да минава гладко
от ракийката на татко
сипи там стотина грама,
драма няма в туй голяма.
И се получава поетично
настроението отлично,
хем е тъжно, хем комично,
чиста проба романтично.