автор: veniamin

Рисувам ти прозорец,
в който само облаците са сиви,
надвиснали над главите на песимистите.
Отвори го, както сутрин отваряш очи
и виждаш градината с цветните сънища.

Там някъде, в пъстротата на утрото,
аз съм търтея, кацнал на твоето цвете,
който събира любовен прашец.