автор: hristam

Аз съм грозна.
Това е първото нещо,което научих за себе си,когато започнах да опознавам света наоколо.Не,не че съм уродлива,просто грозотата е моя отличителна черта,както за тебе са,например сините очи и русата коса.Това пишеше и в паспорта ми навремето.
Свикнах с това,не че имах друг избор.Още в детската градина всички страняха от мен,в училище-също.Тогава още не си давах сметка,че това си е нормална човешка реакция,все се опитвах ли опитвах да намеря приятели.Обаче,нали знаеш колко жестоки са децата?Както и да е,това се оказа добър урок за мен,започнах,лека-полека,да си давам сметка за реалните неща.Научих се да не се натрапвам на никого,можех да бъда невидима,в най-добрия случай.
Но жива бях,не успях да се преборя с нуждата от близост.Без да искам,в края на десети клас се влюбих.Просто всички бяха влюбени в това момче,неустоимо беше.Той не ме забелязваше,така че можех да подхранвам това непознато ми чувство необезпокоявана.Нали се сещаш,тези,които ме забелязваха,ме гледаха с презрение и студенина.Понякога директно ме гонеха.
Веднъж дори ме заговори,пита ме нещо съвсем делнично,ей така,небрежно,в междучасието.Няколко нощи не можах да мигна от вълнение.След като завършихме училище повече не го видях,май заминал да учи някъде.
Мислих,че това ще си остане най-силната ми тръпка,но се случи отново,след няколко години.
Беше ново усещане,за първи път някой ме приемаше,някой ми казваше,че има нужда от мен.Дълго време не можех да повярвам,съпротивлявах се,криех се,бягах.Мисля,че беше просто обикновен,човешки инстинкт за самосъхранение.
Той не преставаше да ме търси,пред къщи ме причакваше,вървеше след мен.И не можах да устоя,отдадох му се.Разбрах,че има красива млада съпруга и двегодишно момиченце.Обичаше ги,но към мен беше пристрастен,обсебила го бях.Бих искала да мога да ти опиша какво беше усещането,когато се любехме,но няма да мога.Има писатели,които са майстори в това-докато четеш,коленете ти омекват,плъзват невидими страстно опипващи пръсти по тялото ти,галят,опипват,взривяват,докосват места,които никога не си усещал по този начин.Достигат до самата ти чувствена същност,правят любов не само с теб,с душата ти сякаш любов правят.
На мен ми липсват тези умения,думите ми се разтапят в една объркана стихия от чувства,пометени от цял океан емоции и усещания.
Той ме караше да се чувствам красива,истинска амазонка с дълги бедра,буйни къдрави коси и блестящи тъмни очи.Истинска богиня,ти казвам.
И не само той ме виждаше такава,и не само аз се виждах такава.Виждах възхищението в очите на всички наоколо,зяпаха ме с ням възторг,изпиваха ме с погледи.
Някъде по това време започна промяната в него.Първо усетих ръцете му.Ставаха все по-студени,ледени.Забелязах,че на мястото на пръстите му се бяха появили остриета.Всеки допир беше рана,кървях до смърт,но не можехме да спрем.
После косите му започнаха да падат,цели кичури оставаха в ръцете ми,когато галех къдрите му,а отдолу се показваше оголен скалп.А той се смееше,и казваше,че е от възрастта,с много мъже се случвало.
И после...един ден видях,че няма очи.Да,правилно ме чу,не беше ослепял,просто на мястото на очите нямаше нищо.Помня,че закрещях от болка,страх и ужас,но той не реагира,продължаваше да ме люби.Беше оглушал.
Тогава разбрах.Трябваше да го напусна,да избягам,веднага.Променях го.Обезобразявах го.Убивах го.
Казах на нашите,че съм намерила работа в чужбина,при познати.Помогнаха ми със спестяванията си,не бяха кой знае колко,но се оправих.Не ме питай как се устроих там.Някак.
Започнах работа в един крайпътен мотел,като сервитьорка в бара.Едва ме приеха,нали си спомняш,казах ти,много бях грозна,ама милостиви хора се оказаха.
Работата не беше кой знае колко,спираха шофьори за по едно питие и нещо за хапване,някои ме пожелаваха за една-две нощи,ей така,от скука,и аз не отказвах.Имах нужда от докосване,от ласки,освен това открих начин да си представям,че съм с него.
Свикнах с новия си живот,посъбрах някой лев,дори на няколко пъти се прибрах да видя нашите.Веднъж видях и него,с друга жена беше.Разбрах,че се е развел,и това беше новата му съпруга.Беше поостарял,но хубав мъж беше,с благородни черти и аристикратично излъчване.Отдалече си личеше колко е щастлив с нея.
Напълно в мир със себе си,доволна и аз,продължих работата си в онази кръчма.Не исках нищо повече за себе си,достатъчно ми беше да разбера,че той е добре.И щастлив.
Една вечер имаше много народ,тираджии някакви,а и рокери се появиха,бара беше пълен.Надпиваха се,забавляваха се с местните проститутки,едва смогвах с поръчките.
Едва забелязах,че на масата в дъното седи някакво кльощаво,невзрачно момче,и ми стана съвестно,кой знае откога чакаше някой да му вземе поръчката.Когато ме погледна,видях,че всъщност не беше момче.Мъж беше,на около трийсет поне,или четирисет,а може и на сто да беше.Огледах се в очите му,и се видях такава,каквато отдавна бях забравила,че съм-амазонката,с божествено тяло и страстни очи.Изплаших се,вътрешностите ми на камък станаха от страх.И от страст.Усетих и неговата,като магия беше,като обсебване от демон.
Любихме се цяла нощ.Пак ти казвам,не мога да го опиша,не,че не искам.Сякаш бях на системи и ми преливаха коктейл от страст,любов и болка.Вените ми щяха да експлодират,беше прекалено силен за мен.
Призори видях,че съм мъртва.Лежах в леглото гола,мършава,с отпусната кожа,а сухите ми побелели коси почти се сливаха с жълтеникавия цвят на възглавницата.Усните ми се бяха изкривили в някакво нелепо подобие на усмивка,не бях виждала нещо по-страшно.Добре поне,че очите ми бяха затворени.
Той се събуди,прегърна ме още преди да отвори очи,и разбра.Миг преди да започне да крещи видях,че вече беше друг.Красив млад мъж беше станал,изваяното му мускулесто тяло сияеше сякаш със собствена светлина.
Исках да му кажа,че съм тук,тук,до него,че това грозно мъртво нещо в леглото е някаква илюзия,че аз съм красивата,богинята,неговата единствена.Болката му ме измъчваше,не знам защо,нали бях мъртва.
Той обаче виждаше само грозното ми мъртво тяло,плачеше,и не спираше да повтаря,че ме обича.
После вече престанах да виждам.