автор: dr_abdul

свещите са за молитва
Мариям Алнасирия-Палестина
Превод; Д-р Абдулрахман Акра
Моето поздравление на време на големите измами
Очаквах те в моя храм за million години за да ти каша : колко ми липсваше ти, И колко липсва твоята пролет на моята зима
И с изгрева на първата перла
Ти дойде-де в носията на четирите сезони
Един мъж..цял куп от чувства…Един пулс от великата река….


Дойде царе мои изкъпан с нектара на лотос цветя…И влезе в моя храм за да изгрее слънцето отново..и символите на стените се смяха….

дойде за да ми разкаже за птицата която възстава от пепелта …за да бъде входното ми разрешение за да мина към другите истории….и аз да замълча като ниви на жасмините …само И само да послуша за изказа на мастилото ти….
Ти не ме прегърна….не се изхвърли в моите обятия..и не ме целуна…

Първото нещо което той погледна е образа на лицето му на моите гърди ..и ме пита с учудване ; тук ли си още…Не си ли тръгнала още?

Не изпитвах разочарование , нито се насълзиха очите ,не се разруших…Не се разпръснах по парчета върху пепелта на неговите спомени

И несъзнателно докоснах образа на лицето му които е нарисуван в моите гърди…пръстите ми минаха над линиите на образа които все още стоят откакто ги нарисувах..докоснах бузите му , носа, устните…очите му проляха две сълзи И намокри пръста ми ..дали рисунките плачат? А рисунката му плаче за мен или за неговата измама И промяна?



Дали рисунките плачат?


Трепериха моите пръсти..поисках да разкъса рисунката : да разкъса лицето му И моите гърди заедно , дори И моето сърце което го обича..но в един даден момент се сетих че съм царица И не бива тука да настъпвам, затова не отвърнах с нищо въпреки голямата изненада , а после хвърлих отговора в неговите очи:


Тука пораснах с твоята обич..и моите корени се разпространяват под този храм до земите на твоите прадядовци
Тук се оставям аз с моите подробности ..оставям се тук въпреки моето самочувствие и моята грубост И моето спокойствие ..тук съм за да изказвам моите убеждения ..тук съм за да продължат пулсове на моето мастило..тук съм за д aim разкажа историята на тъжната ми епоха,за да ги възпитавам с моите царски И цигански изкуства , тук съм за д aim разкажа за убеждения на монасите , пророците И последните верни жени…
За какво да си тръгна щом си носия затвора в мен където да отивам ,..за какво да си тръгна щом зная че душата ти ще ме придружи в моето пътешествие..за какво да си тръгна щом зная че твоите издишвания ще бъдат малките камъни на моите пътища
Тук съм за да ги възпитавам И да ти кажа че свещите не са били сълзи а молитви
Да..Да..Да….Моите поздравления на време на големите измами

последно обръщение:
Бъди там …до студените камъни на студеният ми гроб..за да рецитираш тъгата си…а аз да не преживявам самотата
Бъди там …до ръба на дупката на гроба ..за да ми подредиш малкото легло..и за да ми пожелаеш леко И спокойно продължително спане
Бъди там за да ми четеш един разказ преди да спя ..нека разказа бъди за (последното дете на историята) за да спя последния си сън придружена с твоя шепот….
Бъди там за да ми провокираш когато се свикна с тишината