Бях уморена да бъда жена,
уморена от лъжиците и пощата,
уморена от устата и гърдите си,
уморена от козметиката и коприните.
Все още имаше мъже, които сядаха на масата ми,
наобиколили купата, която им поднасях.
Купата беше пълна с пурпурно грозде
и мухите кацаха вътре заради уханието
И дори баща ми идваше с белите си кости.
Но аз бях уморена от половете.
Миналата нощ сънувах сън
и му казах..
“ Ти си отговорът.
Ти ще надживееш съпруга ми и баща ми.”
В този сън съществуваше град изграден от вериги
където Жана беше оставена да умре в дрехи на мъж
и природата на ангелите беше станала необяснима
двамата представляваха еднакви същества,
едното с нос, другото с ухо в ръката си,
едното дъвчеше звезда и записваше орбитата й,
всяко беше като поема която се подчинява сама на себе си
и изпълнява функциите на Господ
отделно от хората.
“Ти си отговорът”,
казах и влязох,
легнах до портите на града.
После затегнаха веригите около мен
и аз загубих нормалния си пол и последния си аспект.
Адам беше от лявата ми страна
а Ева от дясната,
и двамата напълно несъвместими със света на здравия разум
Заедно помахахме с ръце
и тръгнахме под слънцето.
Вече не бях жена,
не бях нито едното, нито другото.
О, дъщери на Йерусалим,
царят ме въведе в своята стая
Аз съм черна и съм прекрасна.
Освободиха ме и ме съблякоха.
Нямам нито крака, нито ръце.
Цялата съм само кожа като риба.
Вече не съм жена повече
отколкото Христос беше мъж.