Летен ден. Не! Не сънувах!
С теб миличка пътувах.
Планински вятър косите ти пори,
Жега, асвалта размеква, нас мори.
Пътуваме бързо, напредваме бавно,
спираме често, на прохладно место.
На красоти природни се любуваме
и много, много се целуваме!
Изведнъж след моста на Марица,
ширна се поле пшеница.
Макове аленеят до безкрая,
синчец, невижда му се края!
Нима това е рая!