автор: AGRESIVE

И отново нощта се прокрадна до мен,
но не беше студена и страшна.
Не гореше луната – запален фенер,
не шумяха дърветата стари.

Беше сън, беше истински сън,
в който нямаше как да извикам,
че щастливите нощи прииждат отвън
и на другите много приличат.

Те не носят бодли от красиви цветя,
не блуждаят в очите на хората.
Просто лягат над слепия свят
и излъчват нестихваща похот.

И сънувах, а нямаше сън,
някой искаше с мен да остане.
През прозореца пуснах отвън,
най-щастливата нощ да ме хване.