автор: didislava

Така притисна ме на времето хомота,
че задушвам се от графици и бързане,
на лист почасово е изчислен живота ми,
в решетки ден по ден е бъдещето вързано.

Вървя, а стъпките ми вече са планирани,
говоря с думи предварително претеглени,
участвам сякаш във сценарий композиран
по път пресметнат календарно, без маневри...

И само в малкото откраднати минути,
във кратък стих, под власт на чудно вдъхновение,
преследвам мислено невидими маршрути
в света на свойто безгранично въображение.


06.10.2006