автор: junel

Мълчаливо те очаквам.
Прибрах се,
без да си усетил,
че не съм била...
Търсих...
Покажи ми, че не греша,
когато
с изпочупени крила
отново,
и отново
ровя в пепелта,
за да открия
заровена искрица,
която огъня
преражда
и тишината
превръща в топлина,
когато в приведена
и малка
детелина
търся
четвъртото листо...
и когато
над съня ти
се навеждам,
за да не
усетиш вятъра,
който смита вчера
и изхвърля
лошото, което е било.
Покажи ми,
че зад ъгъла
пътя продължава...
Покажи ми,
в суматохата душевна
посока,
остави ми
пак следа,
за да знам, че не греша!
Самотници сме
ние двамата,
душа срещу душа...
Обичаме се
изгревно червено,
но заради нас
самотна е
и любовта...