автор: dandan

Снегът е бялото на дните,
отвързали на щастие юздите.
И пак усещам зимата-цъфти
в треви и клонки скрежни.

Очите жадно пият планините
с възторг и обич нежна.

Далеч са грижи преболяни,
неслучени пътеки и любови.

Пристъпвам с хора на сърцето
и упование в годината ни нова.

Танцувам в празничната нощ
със светлината на живота.


С пожелание за много щастливи мигове на всички хулитери!