Празнувам самотата!
И сляпото дихание
на плът,която чака друга.
Пранувам вечната заблуда
на този страшен карнавал-ЖИВОТА.
Празнувам самотата!
Във стъклени високи чаши
излята,
неизчерпаема,недоизпита.
Денят се свършва и отлита.
Недосегаема като звездите
със хладното им безразличие
в кръвта ми самотата вика
с гласа
на простосмъртна истина...