автор: penkastefanova

По закона на гравитацията
от тавана мазилката пада
над съня ми, в едно с папатаците,
в миниатюрна безумна ламбада.

В хола- кухненска печка и нарове
/ бивши холов диван и ъглови/
По добре и не питай как?- карам я…
Май съм гот… / Или послъгвам/.

На терасата – стълпотворение:
и тераса, и кухня, и лудница.
Сетивата ми- твърдо сварени-
на безкрайния делник за блюдото.

За какво ли пък вият флигорни?
/ Да не станах сега да резил, я?/
Няма нищо съществено горе-
и на Господ му пада мазилката.