И е толкова много мъгла,
че ми лепнат клепачите.
Мойте мъртви навярно
правят райски купон -
наргиле палят дядовци,
баби месят погачи
и танцуват приятели
върху облачни, прашни килими
в най-просторния дом.
И наливам си в чашата
люта, домашна поезия
(да отсипя в пръстта
глътка стих не върви).
Насинджирват се буквички,
капки солени подреждат
стъпала през мъглата.
Но е толкова, толкова тихо.
А пък Раят не спи.