Докосна гълъбче с ръка,
черешов цвят я ръсна,
а той и каза: „Стой така!”
и цвете и откъсна.
И тя неволно се засмя,
а той я запрегръща-
поръсена с черешов цвят-
като невеста съща!
А сетне пръстен и дари
от цъфнало глухарче…
Припомнихме си туй в зори
със мойто мило старче.
И нежна песен зазвуча
в годишнина от брака
и той ми каза:”Стой така!”
и аз стоя… и чакам…