автор: traveller

Повика ме, не знам защо дори
и аз защо дойдох при теб не зная
дойдох във ада пак да ме гори
макар че ти за мен си всъщност рая

И ето виж отново дъжд вали
и скрили се от него пак гадаем
дали сме в ада с теб като преди
или щастливи къпем се във рая

А виното отново ще горчи
и топлата му жар ще ни омае
във ада свой докато с теб мълчим
безумни ще крещим че пак сме в рая

Ще пускаш пак отровните стрели
и в битките ще стигаме докрая
така привикнах с теб да ме боли
че адът твой за мен е всъщност рая