автор: uragannnn

Плуваш във мекия дъжд,
нескрила женския глад,
зряла, раздиплена ръж,
задъхана, търсеща хлад!

Набъбнала, ах, натежала,
изпаряваща мойте сълзи,
обладаваща, кожата бяла,
по мъжките струни пълзи!

Няма ги твоите дрехи,
свлечени в струите мои,
ниви са старите стрехи
и градини всички усои!

Свири кипящото мляко,
ни кал ,ни суша остава,
сластно шепне каймака
и моята сила възстава!

Мачкана, твоята гръд,
бушува, палеща взрив,
лашкан от вихъра прът,
ме блъска, блъска -- до срив!

Потни са всичките пори
и бавно изгубвам се долу,
далеч от дневни умори,
"нагоре" се смесва с "надолу"!

Да, аз съм бурния дъжд,
от който ти спира дъха
и аз съм любимия мъж,
любящ те и пълен с Духа!

30. 12. 2007 г.
Прага