автор: didislava

Как ми е зашептяло,
утро чисто през снежни сълзи узряло,
с блясък, в скърцащо бяло...

Ласка ледена плъзна
скрежно да ме целуне по устните дръзна,
кратко...да не замръзна...

От дъха ми извая
бяло-синкави облачета в безкрая
дали сън бе – не зная...

Трая кратък миг само,
в който ми се прииска със теб да сме двама,
а край ... някак ... да няма...