Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 224
ХуЛитери: 2
Всичко: 226

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа неизсънувания и вечен любим
раздел: Други ...
автор: apollyn

Обичах те. Обичах те с първия си дъх, защото ти бе отреден за мен. Бе първият ми сън, заключен някъде дълбоко в мен. Ти бе първата ми сълза на безсилие и болка, първото ми огорчение и първото ми щастие.

В тишината на опустелите ми мисли преследват се картини. В безумен бяг те следват неизречени молитви. И в мъртвите ми устни се блъскат думи. Не мога да ги уловя. Удрят се в зъбите ми и ми причиняват главоболие.
Разтварям мислено пръсти и се вглеждам в тях. Липсваш ми. Липсва ми топлината, която единствено ти можеше да ми дадеш тогава. Тази топлина, която успяваше да сгрее измръзнала ми душа и да спре треперенето и сълзите ми. Знаеш ли… Ти бе само ефимерен образ- мечта. И още си такъв. Не си с едно лице, защото си надянал хиляди човешки маски. Има те тук, има те там, има те за някоя друга на този свят. И аз ще те обичам. Винаги… С всичките ти лица, с всичките ти очи. Винаги… И ти ще си останеш моята мечта, която като тежък плод ще огъва клоните на непосаденото ми щастие, за да остане навеки неоткъсната.
Обичах те. Обичах те с първия си дъх, защото ти бе отреден за мен. Бе първият ми сън, заключен някъде дълбоко в мен. Ти бе първата ми сълза на безсилие и болка, първото ми огорчение и първото ми щастие. Обичах те в онзи летен дъжд, който отми името ти от спомените на всичко, което ни заобикаля, за да го запечата с кристално ярки цветове вътре в мен. Обичах всеки звук от името ти, обичах диханието ти, обичах всяка прашинка в косите ти. Обичах те… Повече от всичко на света. И се отрекох от теб. Превърнах те в спомен, в иден блян и те скътах в сърцето си.
Обичам те. Сега, когато носиш името на другия и неговия вкус. Ти още си там. В съня ми, в мечтите ми. Моят сън, моята мечта. Ти, пречупен през хилядите призми на мъртвите ми възприятия. Яростно блъсках с юмруци по теб, опитвах да те разбия, да те изтръгна от себе си. И с всяка следваща сълза все повече те обиквах. Обичам те. Обичам утрото в очите ти, надеждата, че "утре" има и в отиващото си "днес" аз не съм просто спомен. Мечтая те, бленувам те. И за сетен път аз се отричам от теб, с вярата, че твоето щастие не е и мое, с вярата, че някъде другаде си надянал нова маска, която да ме приюти в прегръдките си и да ме сгрее.
Ще те обичам. До края на дните си. Ще те обичам и в следващия си живот. Ще те търся, ще жадувам устните ти и болката от съприкосновението с теб. Моят сън, моята мечта. И като слънце всеки път ще изгряваш над мрака ми, за да ми дариш краткотраен ден, в който да повярвам за пореден път, че светлината не е мъртва завинаги. И аз ще вярвам, ще редя негласни молитви да не те изгубя никога. А ти ще си там и ще търсиш другата, за да не видиш, че нейното лице- това съм аз…


Публикувано от BlackCat на 27.06.2004 @ 14:45:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 11:23:19 часа

добави твой текст
"На неизсънувания и вечен любим" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На неизсънувания и вечен любим
от dara33 на 27.06.2004 @ 15:37:23
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
струрящо като водопад излияние за необходимостта от любимия за обичта и отричането звучи приказно, но тъжно, красиво но болезнено- усяпала си да постигнеш ефекта на въздействие е поне на мен ми въздейства силно и днес много ми върви на болки...

странно.


Re: На неизсънувания и вечен любим
от Marta на 29.08.2005 @ 08:18:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

...неизсънувания и вечен любим ...

много ми е близко


Re: На неизсънувания и вечен любим
от mariq-desislava на 07.06.2016 @ 20:02:40
(Профил | Изпрати бележка)
Невъзможно е заедно с три крила да летим.