автор: faith

Бродя през мрака, за да намеря онази светлина, с която като малка се будех. Същата онази светлина, която грееше в очите ми, всеки ден.
Търся я някъде в чуждите очи, там където знам, че никога няма да я намеря. Иска ми се по-често да я засичам в своите, но някак си все по рядко и все по за кратко.
Бродя през мрака и търся нещо, за което все още не съм готова, все още не съм пораснала, все още не мога да повярвам в себе си толкова силно, че да го постигна. Безволевата ми същност не е вече част от характера ми. Вече не съм онова безволево момиче скитащо се като свободен атом из пространството.
Бродя през мрака и отварям адски врати. Врата след врата и се надявам зад някоя от тях да си ти. Теб, човекът който чакам и вярвам, че съществува. Тъгувам по теб, още преди да те познавам и те търся още преди да знам, че съществуваш със сигурност.
Бродя през мрака и търся себе си, защото именно за това живея. Бродя, защото някога поисках да копнея и сега няма как да спра, няма как да престана да мисля, че съществуваш. Няма как да не се опитвам да те изградя в съзнанието си. Не мога да спра порива към теб. Не знам как изглеждаш, не мога да преценя какво усещаш, не мога да те познавам, защото не знам къде се намираш.
Бродя през мрака и няма болка, защото болката е просто тъга, която се слива в мен не само с кръвта. Обичам да мечтая за теб и да те виждам във всеки следващ силует. Изграждам те в представите си, скучен образ на моето минало аз. Искам да си като мен, но не точно това копие, което бях аз. Искам нещо велико и странно. По-странно от мен самата. Искам да грабнеш въздуха ми с една дума, само с една, защото ти знаеш коя е и само ти ще ми я кажеш, защото теб изграждам в съзнанието си и ти ме познаваш по-добре от всеки друг.
Бродя през мрака на собственото си съзнание и мъглата вече се прояснява. Идва от някъде светлина. Светъл образ или просто слънцето изгря? Образ тъмен, по-тъмен от моята душа. Показа се и сърцето ми грабна. Превърна тъмнината в светлина, но четен образ за мене остана. Така и не разбра какво всъщност бях. Така и дълбоката чувствителност не прозря. А може би не беше ти образа, който изградих в мислите си? Може би, да.
Бродя през мрака и няма грам светлина, но образа за теб ще продължавам да градя, за да се появиш някой ден и да разбиеш представите и чувствата ми.