автор: fiera_inqueta

Това време...
Това място...
Злоупотреба...
Грешки...
Прекалено дълго,
прекалено късно...
Кой бях аз, че да те карам да чакаш?
Само един шанс.
Само един дъх.
Да не би да е останал един?
Защото ти знаеш...

Обичам те.
Винаги съм те обичал.
Липсваш ми.
Бях толкова далеч
за толкова дълго...
Продължавам да мечтая,
че ще си с мен и никога няма да си отидеш.
Ще спра да дишам ако не те видя повече.


На колене те моля.
Последен шанс за последен танц
Защото с теб ще издържа всичко адско,
за да подържа ръката ти.
Ще дам всичко
Ще го дам за нас
Ще дам всичко, но няма да да се предам!
Защото ти знаеш...

Обичам те.
Винаги съм те обичал.
Липсваш ми.
Бях толкова далеч
за толкова дълго
Продължавам да мечтая,
че ще си с мен и никога няма да си отидеш.
Ще спра да дишам ако не те видя повече.

...толкова далеч...
...толкова далеч за толкова дълго...
...толкова далеч...
...толкова далеч за толкова дълго...
Но ти знаеш...

Исках...
Исках да останеш.
Защото имах нужда
да те чуя да казваш: "Обичам те!
Обичах те през цялото време...
Прощавам ти затова, че те нямаше толкова дълго.
Така, че продължавай да дишаш!
защото повече няма да те оставя!
Повярвай.
Дръж ме и никога не ме пускай.
Продължавай да дишаш.
Защото повече няма да те оставя.
Повярвай.
Дръж ме и никога не ме пускай."

...продължавай да дишаш...
Дръж ме и никога не ме пускай!
...продължавай да дишаш...
Дръж ме и никога не ме пускай!