автор: katbalu

Виктория ли се изкъпа във небето,
или небето в езеро се гмурна?
Завеса водопадна легна тежко
и топъл дъжд екватора прегърна...

А, после слънцето изгря като магия,
очите си Виктория разтвори,
до капка чашата на облака изпила,
притихна бавно в своите покои.

Уханната природа се събуди
във устните червени на цветята,
в насекоми, в гигантски пеперуди,
в крила на птици носещи дъгата...

В канелената пръст стоножки черни,
змии, варани- мокри запълзяха...
Единствена Виктория мълчеше,
стаила хищността си под водата...

Брегът във тонове седефи,
с огърлици отт миди я накичи.
В косите и зелени с дъх на диво,
със пръсти залезът започна да наднича...

Гласът на Африка изплува в тъмнината,
под абаносови цигулки на щурците...
Пулсираше животът във тревата,
целуващ изумруда на звездите...

Приспа ни езерото в призрачна магия.
Притихнахме под балдахини в бунгалата.
Виктория надникна във съня ми,
открадна ми парченце от душата.