автор: fena73

Защо украсяваме елха за Коледа, след като гледаме през нея и сме сигурни, че „старият белобрад лъжльо" няма да дойде???

Защо глобалните ни планове зависят от моментните ни състояния???

Защо се препъваме в камъчета, след като сме прескочили стени???

Защо си мислим, че знаем ВСИЧКО за живота, дори след всеки негов урок, че ВИНАГИ има какво да научим???

Защо правим всичко възможно да задържим нещата, които ни се изплъзват, а нехаем за тези „в кърпа вързани"???

Защо обясняваме какво НЕ Е любовта, а не знаем какво Е всъщност???

Защо не разбираме качествата у другите, а ги обвиняваме в липсата (или разликата) на такива като нашите???

Защо градим грандиозни планове, а после, мърморейки „майната му", събаряме два пъти повече???

Защо след като знаем как БИ ТРЯБВАЛО да постъпим, постъпките ни винаги са последвани от сигнал в главата ни НЕ БИВА! ???


и накрая...

Защо децата си играят на възрастни, а възрастните се обиждат, вместо да се радват, когато ги наричат деца???