автор: zima

Стопява бледите звезди
                                         зора,
а  аз не спя,
                    не мога да заспя!
Необяздени коне,
мислите ми  лудо скачат.
Зазидах болката в гърдите си,
заключих с девет ключа
гласа си и сълзите си,
за да не плача…
Но мислите си,
мислите си как да покоря!
Затварям си очите.
Затрупвам ги
         със планини,
                        с морета,
с невиждани,
                     ни чувани страни.
Но в мен
           тревожно
                         пак ечи
на мислите ми
                 вътрешният глас…
Навън
           звездите
                        се стопяват
                                           във зора.