автор: npoBpaTeHuk

Какво по-подходящо за 5 сутринта от "Wish you were here" в полупразна стая,в полупразно общежитие,в полупразен Студентски град...
ака започва моят манифестно-изповедно-вулгарно-психеделичен разказ.Не знам кой искам да е тук до мен,сега и завинаги,но определено искам НЯКОГО.Някаква заблудена и полумъртва душа.Бе не е добре да се слушат на Roger Waters творенията.Лошо или добро вече съм на "Лудия диамант".Това е песента за всичко...На 20 години да твърдиш "Remeber when you were young..." за някои хора може да е странно,но за самия мен това е не особено приятната истина.Какво стана с живота ми?Къде отиде всичко?Дойде ли момента в който да кажа "Всичко свърши!",като в един шибан евтин трилър.Общо взето не знам какво става,но определено нищо не се губи във Вселената.Имам чувството,че от песните на Floyd извира LSD и всякакви други инспириращи средства.Никога през живота си не съм слагал нещо по силно от ракия в устата си,да не говорим за треволяци и другите мизерии,но в момента си друсам мозъка с най-изнервящо-разкриващата музика...Това е по-зле и от досие.Имаш натрапчивото чувство,че някой го е писал това за тебе и е гледал целия ти жалък живот.
След тази кратка и тъпа интродукция да направим една малка равносметка.Изглежда,че нищо не става така както го планираш.Играеш по правилата и живота ти показва пръста на съдбата(третия от ляво на дясно за по-любопитните).Къде се дянаха нещата,за които си струваше да живееш,да се събуждаш всеки ден,знаейки че днес за теб ще има нещо ново и емоционално.Защо емоционално?Целият ни парадоксален живот е изтъкан от финната мрежа на човешките емоции и крайният ни субективизъм.Бе аз да си питам директно,че аман от увъртания и намеци - къде за Бога е любовта...Момичето,в което се влюбих,в момента го е ударило на някаква оргия ала "К`во ти пука".Бе то не,че аз не съм виновен,ама и тука е една дълга и тъпа история,в която малцината,прочели това,ще видят някаква логика.Идеята е,че нещата размирисват.Ама размирисват жестоко.Ако бъдем малко по-лирични "What is this thing that builds our dreams, yet slips away from us ",както казваха Queen.
Някои от вас ще си помислят "Тоя тъпанар не е отишъл на 8 декември с групата си,защото е някакъв абсолютен загубеняк".АЛОООООООО аз съм на 20 години бе!Не искам да съм груб,ама ако нещо не ти харесва не го прави.Бе може и да сте прави - един Бог знае...Аз се опирам на фактите - вече е 5:10 сутринта на 8.12.2007.Ужасно съм замаян,но не от алкохол или наркотици(неща,към които така и не изградих симпатии),а по скоро от недоспиване и търсене на някакви отговори.Въпроси много,ама отговори никакви.Питам се сега пак как па да му еба майката не намерих едно момиче да идем на Foreigner,да си попеем там,да си поплачем и ако рекъл Господ да се целунем.....Много ли искам?Според мен не - в крайна сметка е нормално един хетеросексуален човек на тази възраст да иска да има взаимоотношения с личност от другия пол.Тука идват много неизвестни и малко константи.Константите са,че все си мисля за любовта като нещо осъществимо и реално.Постоянна величина е и моето твърдоглавие и тъп начин за общуване.Тъп,ама поне не съм някакъв загробно изгубен лицемер и мазник,който почва да говори някакви глупости.Аз мен ли представям пред другия човек или продукт на болното ми въображение...Аман от кретени и дибили,дето на всяка крачка бълват клиширани усмивки и лафове.То не че аз съм много оригинален,ама поне не се опитвам да бъда това,което не съм.Хората са ми говорели какви ли не глупости.Изглежда,че пътят към Ада наистина е павиран с добри намерения.Колкото и благородно да започват всички разговори и съвети,те непременно се израждат в егоцентричен водовъртеж от мисли...Аз да се повторя - субективизъм.Лошото в моя случай е,че не съм нито от добрите,нито от лошите.Не знам дали съм романтичен идеалист или брутален материалист.Дали дявола шепне в ухото ми или Бог ръководи сърцето ми.Загубена душа...Загубена кауза...Наскоро четох една книга на Кларк - "Краят на детсвтото"(добро заглавие,а?).Общо взето имаше една невероятна сентеция,че никой разум не се плаши или бунтува срещу неизбежното...Или живота ми е модел,който може да бъде променен или в мен няма разум...
"Това е всичко приятели!".Съжалявам,че този път не си изразих мислите в завоалирано-художествено-емоционален текст,ама май е време да спрем с лъжите и да свалим маските.А може би всичко ще ми премине като се наспя и си хвърля един освежаващ душ...Може би нещо ще ме спаси от това безпътие,а може би просто Let it be...



-Идваш ли вече?
-Момент,Ани.Дължа нещо на другото си Аз,онова което щях да бъда,ако не бях срещнал теб!
-Не говори глупости!Всички знаем,че си прекрасен човек и няма реална възможност да се случи нещо такова с теб.Влизай бързо,че Иван се опитва да танцува на "Лебедово езеро".Май алкохола и балета му действат странно.
-И все пак,представи си,че нещата не бяха станали така.Ако не бях успял да се преборя със страховете си...
-Вярвам,че нещо не си наред тази вечер.Мисли за изпитите,а не за паралелно-невероятни неща.
-Обичам те!

Той затръшна капака на лаптопа и се доближи до нея и я целуна нежно.Вътре ги чакаше партито,смеха и приятелите.А някъде във Вселената,далеч от тази реалност съществуваше именно онова друго аз,което страдаше в този момент.Студени тръпки преминаха през тялото му и той прегърна силно Ани.Може би беше от студа,все пак беше края на есента...