автор: Hemu

Ут два денъ вечи кабили упъвъм.
Иленкъ казъ, ши доди дъ пумагъ.
Ни доди. Зех съма дъ си хуртувъм,
дукът влачъ кабили към хоримагъ.

Щот нъл там е пейкътъ ни кривъ,
къбиларкътъ ут там ши нъ придавъ.
Скору трябвъ ТиВиТу дъ съ уткривъ,
щоту селуту ни почвъ дъ изуставъ.

Иленкъ казъ кабил ши путрябва,
мъ никуй и пърче ни ми кълеса.
У нас имъ фонд: „Мож дъ путрябвъ"
що нътурии съм сбралъ у нъвеса...

Нъмерих кабил - по-тънък, амъ кабил.
Ут кво ли е? Мъ дън съ хълосвъм.
Сетих съ, дядуту ут негу беши правил
прустир нъ дворъ, гащити дъ просвъм.

Ду никъди ни стигнъ, сига кво дъ правя,
утде дъ търся, пу съседи ли дъ ходя?
Кънап у нас имъ, как мужах зъбравя!?
Три кълбетъ съ, можи ут негу дъ дунадя.

Ми то - кабил, кънап, имъ ли знъчение?
Дажи пу ими пучти ни съ и ръзличавът.
Кънапъ е държилив и нъ нъприжение,
думатити съм вързълъ - прави уставът.

Дунадих ут кънапъ, мъ пак ни стигнъ,
нъ вятъръ трудъ ми шъ е изглеждъ...
Мъ идна мисъл у глъва ми съ нъдигъ:
дъл дъ ни дунадя и малку преждъ?

Думашнъ, ут кугату стригъхми уфцатъ
унази харнътъ, дету вълкъ я излапъ.
Чурапи плетъх ут преждътъ нъ дицатъ -
ощи съ здрави. Ши я вземъ ут дулапъ.

Гутову вечи, ду кунец точну стигнъ,
упънъх гу, ут край ду край, съфсем.
Мъ измурих съ, шъ ходъ дъ пулегнъ,
пък кът пучинъ, ши съ убадя в СЕМ.

(цикъл "Похортували си баби млади)
16.10.2007 г