автор: gorski

По случай Коледа ви поздравявам
с този превод на едно от най-хубавите
стихотворения на Ян Кохановски

XXV

За свойте щедри дари що желаеш, Боже?
Без мярка ги раздаваш. Друг така не може.
И най-голяма църква Теб не те побира,
по цялата земя си, в бездните, Всемира.

За добрините злато Ти не искаш - Твое
е всичко туй, което смятаме за свое.
И всеки от сърце Ти благодарност праща,
защото няма друга жертва подходяща.

Владетел на света си, цялото небе е
от Тебе построено и в позлата грее;
положил си основи да крепят земята,
и да не зъзне гола, си създал тревата.

Морето също слуша Твоята повеля
и границите спазва, знае си предела;
текат реките щедро, но не идва краят;
а нощите и дните времето си знаят.

И пролетта пристига със цветя различни,
и лятото се движи със венци пшенични.
А ябълки и вино есента раздава,
след нея наготово зимата настава.

Росата нощна пращаш на тревите жадни
и на дъжда нареждаш връз жита да падне.
От Твойта длан се хранят всякакви животни,
от щедростта Ти пият бедни и имотни.

Благодарим Ти ние, Господи, сърдечно!
И нека Твойта милост да живее вечно.
Догдето ни приемеш в небесата сини,
на грешната земя Ти, Господи, пази ни!

Превод: Иван Вълев