автор: kir4ote

Аз бях тук от момента на
Началото и още съм тук,
И аз ще остана тук до края
на Света, защото няма край
за поразеното от скръб съществуване...

Аз обиколих безкрайното небе,
извисих се в един Идеален Свят,
понесох се към Небесната Твърдина,
но ето ме тук пленник на Любовта...

Аз слушах ученията на Конфуций;
Слушах мъдростта на Брахма;
Седях до Буда под Дървото на Знанието;
Но ето съществувам в невежество и ерес...

Бях на Синай когато Йехова приближи Моисей;
Видях чудесата на Назаретянина в Йордан;
Бях в Медина когато я посети Мохамед;
Но ето аз съм затворник на озадачението...

Тогава бях свидетел на мощта на Вавилон;
Научих за величието на Египет;
Видях непримиримото величие на Рим;
Но без теб Любима тези постижения
нямат значение...

Заговорничих с мага Аин Доур;
Спорех с жреците на Асирия;
Пророкувах с пророците на Палестина;
И все още търся истината...

Събирах мъдрост от тиха Индия;
Опитвах антична Арабия;
Чух всичко, което можеше да се чуе;
видях всичко, което можеше да се види,
но моето сърце остана глухо и сляпо...

Аз страдах от ръцете на деспотични владетели;
Страдах от робството на луди нашественици;
Страдах от глад заради тиранията;
Но знанието за теб ми даваше сили
и с тези сили доживях до сега и пак съм тук...

Сърцето ми седеше празно
до появата ти Любима;
Изпълнено с Любов сега е
младо, неостаряващо;
Но когато остарее, аз се моля
да се слее с теб и само тогава
ще остане вечно пълно с Любов...

Аз бях тук от момента на
Началото и още съм тук,
И аз ще остана тук до края
на Света, защото няма край
за поразеното от скръб съществуване...

Вечността е много кратка, за да изразя чувствата си към теб, Любов...