автор: zinka

Вятър в косите ми вейна -
мъж иде - свеж и добър.
Ласка съм аз - ненадейна,
казах му - ето ме, сър!

Той, както мина, замина -
тъй не разбрах накъде.
Вятър ли пя ми в комина,
зимата ли ми дойде?

Спях ли когато си тръгна,
конче изцвили на вън.
Мъж ли ме срещна на ъгъла,
или бе всичко на сън?