автор: sradev

Седeшe Благо-родената пред дълбоката мътна река и въздишаше към цветята на отсрещния бряг. Мислеше си "Ех, чушки ще стигна там"

А чушките бяха изядени, дори бурканчето със сини домати някъде отлетя. Обзе я синя тъга.
Тогава до нея Феята долетя и й разказа приказката за принцеса Мариана.

Имало било едно време една бурна и мътна река, а принцеса Мариана пред реката седяла, седяла, а и ходела нервно наляво-надясно, защото крила шиела да прелети през реката, да стигне до цветята. А нито мост, нито брод се виждало и само чудо би станало да прелети от блатото сега до поляна с цветя.
А чудесата са в нас и крила всеки има, но в огледало са невидими. Но в рисунката си погледни и ги виж. С око на фея се погледни и през реката прелети.
Теб лъжа, мене истина - ето ти вода от извора Ффу, фейски прашец, автобус до градец, поглед искрящ и омагьосан плащ. Вярваш - не вярваш, погледни в картина на радостни дни.
Така и направила Мариана, три дена зад слънце се скрила, правила, струвала, майсторила и крила си ушила. Над реката прелетяла и в света на цветята заживяла.

А чудесата са цветя - те растат на душа, трябват им крила. Чудеса са преди да цъфнат, а за теб вече не са. Но за онези оттатък река те са магия за крила.

ПП
Благо-родена, това е подарък за теб по случай смс от Мариана.