В кула от мечти аз пораснах
и от най-лекичкия повей на живота,
тя се срина.
Срина се и аз останах,
без подслон и без закрила.
Сама съм
и в бездънна яма аз пропадам,
а принца с лъскави доспехи
не идва и не идва.
Грозно пате аз си бях,
но не се ли промених?
Нима аз не станах
бял, красив и обичан лебед?
Но защо принца от приказките,
остана в купчината развалини?