автор: ufff

( заради Есперанца )



Те вървяха-
сред хора, но хората не ги забелязваха.
Те вървяха- сред трупове, които изглеждаха по- живи от хората, защото бяха накацани от птици.

Тогава Микоми спря до един човек, който стоеше пред други хора и жестикулираше. Той не я видя - в очите му имаше залез. Грозен, кафяв залез с огромни ръждиви вълни, още по-грозни. Момичето го докосна. Воинът се сепна:
-Махни се от пътя ми! Пречиш ми да поведа хората си.
-За какво воюваш? - попита Микоми.

-Вече не помня- отговори мъжът. Знам само, че го искам.
-Трябва да имаш причина.
-Не ми трябва причина. Аз съм Водачът. Това ми е достатъчно. А вас ще убием, защото задавате въпроси. Аз не искам въпроси, искам отговор.
-Какъв отговор желаеш да получиш?
-Откъде да взема още власт и още сила.
-Най-силната власт е, когато съумееш да управляваш себе си и своите слабости. А силата- тя е в любовта, надеждата и вярата.
-Това са само думи. Убийте ги!- обърна се Водачът към войниците.

Но воините не можеха. Защото видяха нарисувания мир върху сините аидзоме. Той бодеше в ребрата им, предизвикваше конвулсии в гърлата им и спъваше ръцете им. А синьото ги хипнотизираше. Само който не е виждал аидзоме, не знае как може да хипнотизира то.

Тогава Микоми зададе отново своя въпрос. Към всеки:
-Защо воюваш?

И нямаше два еднакви отговора:

-Защото врагът ми отне земята.
-Защото искам нова земя.
-Искам власт и пари.
-Искам слава.
-Искам да опожаря дома на врага си, както той опожари моя.
-Защото момичето ми се влюби във врага и замина с него.
-Искам да убия сина на човека, който уби баща ми.
-Защото планината на врага е по-висока от моята.
-Защото над земята на врага небето е повече.
-Защото така ми заповядаха.
-Защото искам да нямам врагове. Ще ги свърша до последния.
-То си е моя работа.
-Защото така ми харесва.
-Защото...


Тогава Микоми за пръв път се усети слаба.