автор: velar

По листата на ясена като ято оси
дъждът едроглав се търкулна в зори.

И след него, без вик, тихомълком почти,
есента се промъкна... Как боли, как боли

без причина сърцето и прозвънва тъга
като флейта печална, като плаха тръба.

Есента, есента! През потока прецапа
и събуди в душите ни
топли
спомени златни.